Ролята на бактериите зад производството на кисело мляко

Общоизвестно е, че хранителното съдържание на млякото е много полезно за организма. Но за съжаление има някои хора, които не могат да се насладят на млякото без проблеми.

Това е така, защото те имат  непоносимост към лактоза  или непоносимост към протеини , което обикновено познаваме като алергия към мляко.

„Бедните, че не могат да получат храна от мляко?“

Ейтс , първо се успокойте.

Има много начини да приготвите мляко, което всеки да консумира. Разбира се, хранителното съдържание не отстъпва на това при консумацията на пряко мляко.

Преработката на мляко в кисело мляко е един пример.

Резултати от изображения за кисело мляко

Знаете ли, всъщност терминът кисело мляко идва от турски, което означава кисело мляко. Киселото мляко се определя като хранителна съставка, която идва от краве мляко с форма, наподобяваща каша или сметана с вкус на кисел вкус.

Това кисело мляко се получава чрез процес на ферментация, използвайки смес от Lactobacillus bulgaricus  и  Streptococcus thermophillus бактерии 

Двете бактерии имат различна роля в процеса на ферментация на киселото мляко.

  •  Междувременно Lactobacillus играе по-голяма роля в образуването на аромат
  • S treptococcus  thermophillus  играе по-голяма роля за образуването на аромати. Ароматът на киселото мляко показва леко сладка киселина.
Източник: wikipedia.org

Streptococcus thermophilus се  размножава по-бързо и произвежда киселина и въглероден диоксид. Получената киселина и въглероден диоксид  ще стимулират растежа на  Lactobacillus bulgaricus .

От друга страна, протеолитичната активност на  Lactobacillus bulgaricus  произвежда стимулиращи пептиди и аминокиселини за използване от  Streptococcus thermophillus. 

С други думи,  Lactobacillus bulgaricus  осигурява основни хранителни вещества за растежа на Streptococcus thermophillus.

Двамата се допълват по време на работа.

Lactobacillus bulgaricus

След това  Lactobacilis bulgaricus  ще разгради лактозата до млечна киселина в млякото. Е, млечната киселина е това, което причинява кисел вкус. Колкото по-дълго се съхранява, полученият кисел вкус се увеличава.

Прочетете още: Каква е еволюцията на ензимите, които спечелиха Нобелова награда за химия за 2018 г.?

Това е така, защото свободните водородни йони във ферментиралото мляко също се увеличават. В допълнение, увеличаването на млечната киселина също води до намаляване на pH на киселото мляко поради нарастващата концентрация на H + йони.

"Тогава, защо текстурата на киселото мляко може да бъде толкова плътна, когато основните съставки са течни?"

Вече знаем, че основната съставка на киселото мляко е млякото.

Най-важните компоненти на млякото при производството на кисело мляко са лактозата и казеинът. Лактозата, която е млечна захар, се използва като източник на енергия по време на размножаване на бактерии и ще произвежда млечна киселина и коагулация на желиращите протеини.

Колкото по-високо е съдържанието на протеин в киселото мляко, толкова по-голяма е дебелината. Свързването на водата с протеини води до по-мека текстура. Коагулираният от киселини протеин образува гел, така че текстурата на киселото мляко е по-плътна.

По-конкретно, млечната киселина ще реагира с калций от казеин, причинявайки утаяване на казеина поради комбинацията от казеинови молекули с различни заряди.

Тъй като киселинното pH води до отделяне на калция от казеина, което води до йонно зареждане в млякото. Казеинът се зарежда и в крайна сметка възниква привличане между молекули с различни електрически заряди, така че казеинът се свързва един с друг и възникват съсиреци.

Може да се заключи, че повишеното ниво на киселинност ще доведе до свиване на млечния протеин в плътна или плътна маса. В допълнение, това също се влияе от продължителността на времето на ферментация. Колкото по-дълго е времето на ферментация, толкова по-висок е вискозитетът (вискозитетът) на киселото мляко.

Справка:

  • Jayanti, S., Siti HS и Retno SI (2015). Ефект от нарастващата концентрация на кравето мляко и времето на ферментация върху качеството на соевото мляко. Unnes Journal of Life Science 4 (2), 79-84. Взето от //journal.unnes.ac.id/sju/index.php/UnnesJLifeSci
  • www.wikipedia.org
  • www.nafiun.com
  • www.bhataramedia.com